Unlimited Web HostingFree Drupal ThemesDeposit PokerFree Drupal Themes

Патронът ни

Илия Аврамов Физиев е роден на 10 юли 1889 година в с. Горни порой /Демирхисарско/ - Македония.

Учи и завършва Третия випуск на Педагогическото училище в гр. Серес – Гръцка Македония. Там се включва в освободителното движение за Македония  Подгонен от властите, избягва в Русия с български кораб. В Одеса  става руски стипендиант и завършва Музикалната консерватория със специалност цигулка.

В Одеса среща и сключва брак със Синклетиния Василевна Щкляревич, която през 1911 г. довежда в България. Младото семейство се установява в гр. Провадия, където Илия Аврамов е назначен като учител по музика.

През 1912 година заминава на фронта като поручик, а съпругата му като милосърдна сестра в Първа военна болница в Одрин. За военни заслуги Илия Аврамов получава орден, а съпругата му с медал.

След завършване на Балканската войната е назначен като учител в гр. Нова Загора, а на съпругата му е предложено място като градска акушерка, което тя заема след като полага допълнителни изпити по специалността. Но отново е мобилизиран и взема участие и в Междусъюзническата и в Първата световна война.

След като се връща от фронта започва работа в гр. Нова Загора като учител в гимназията по музика и руски език.

 

Името му се помни и произнася с чувство на дълбоко уважение от читалищните дейци. Много неукрепнали детски гласове са школувани от него, много деца е научил да изтръгват от цигулката обичани и популярни мелодии, откривал е таланти, възпитавал е любов към хоровата музика. През 1921 година е награден с орден „Гражданска заслуга – пета степен с корона.
 

Жизнен, трудолюбив и с неизчерпаема енергия, създава хор „Родна песен” към читалището. Поставя детските оперети: „Деца и птички” и „Щурец и мравки”. През 1946 година са първите прояви за възстановяване дейността на хора. Първоначално е диригент на църковния хор, а по-късно под негово ръководство се обединяват хоровете „Родна песен” и „Хармония”. Възстановява представленията на оперетата „Наталка Полтавка”. След нея идва „Запорожец отвъд Дунава”. Основоположник е и на духовия оркестър при читалището, за когото и композира.
 

През 1954 година полага основите на Детска музикална школа при читалището, която ръководи през 1954-1955 г. - до преместването си в гр. Бургас. Същата година е награден /пръв от самодейците и културните дейци в Нова Загора/ със златна значка на Върховния читалищен съвет.

През 1950 г. Правителството набелязва Програма по ограмотяване на населението в изостаналите райони на страната. Илия Аврамов бе изпратен да учителствува в Родопита - село Райково /сега квартал на гр. Смолян/ . Винаги когато се завръщаше във ваканция, той бе посрещнат на гарата и от Духовия оркестър.

През 1955 година заедно с режисьора Михаил Янков поставят оперетата „Волният вятър”, а през 1956 година – „Аршин мал Алан”. Същата година е награден с орден „Кирил и Методий” – III степен.
 

Освен като активен музикален деятел Илия Аврамов е известен сред музикалната общественост в града и като автор на редица детски музикални и училищни песни, пиеси за цигулка, акордеон и пиано.
 

Най-голямата награда за него беше голямото тържество, организирано в негова чест преди заминаването му за Бургас, на което негови бивши и настоящи ученици, хористи и обществеността на Нова Загора показаха обичта, уважението, почитта и топлите чувства към своя учител, диригент и съгражданин.

До своята смърт на 9 април 1978 г. Илия Аврамов живее в гр. Бургас заедно със съпругата си и семейството на сина си - д-р Васил Ил. Аврамов. Внучка - Синклетиния Василева Аврамова.