Според мен, 24-ти май не е по-по-най българският празник, а е Големият празник на цялата славянска писменост и култура. Ние българите обичаме този празник. Не само защото Май е месецът, когато животът се събужда от зимния сън, розите и липите цъфтят и ухаят, пчелите жужат, гугутките на двойки влюбено летят, а полето зеленее успокояващо.

           Помня този празник много ясно от детските си години, когато ентусиазирано украсявахме цялото училище и класните си стаи с венци и цветя и на 24-ти май гордо марширувахме пред цялото гражданство и пред нашите родители. Най-отпред, облечени с най-хубавите си и чисти дрехи, носехме огромен портрет на Светите братя Кирил и Методий, пищно обкичен и украсен с майски цветя и зеленина. Народният поет Иван Вазов беше написал свещенното изречение „И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книги да четат”. Дали сме нещо важно на света! Но аз искам леко да отместя темата от стандартните, шаблонни и банални похвали, пожелания и поздравления, защото забравихме, че Кирил и Методий са били истински и живи българи, живели в труден исторически период, но появили се в точния момент и че са Светци. А защо са Светци? Техният празник се е чествал на 11-ти май. И сега на тази дата продължава да го чества Църквата, а 24-ти май е светският празник на писмеността и културата. Коя от двете дати е по-важна? Бих казал-и двете. Но благодарение на кого? Личностите и животът на тези двама духовни великани на се познават. Малко се говори и знае за живота и трудовете им. Обикновено  датата 24-ти май се приема като един почивен ден и се празнува кой както го разбира.

           В историята на нашия народ няма по-святи имена и по-лъчезарни образи от тия на Светите солунски братя Св. равноапостоли Методий и Кирил. Делото, което те извършиха за славянството и по-частно за българския народ, няма равно на себе си в историята на никой народ. С какво увековечиха паметта си тези Светци, с какво обезсмъртиха имената си, та не само българския народ, но и целия славянски род да ги прославя и величае?

           В началото на IX-ти век се родили в Солун двамата най-прекрасни синове на славянския род. По-младият- Константин, впоследствие като брат си приел монашеството и приел името Кирил, бил изключително способен в учението и по-късно го нарекли Философ. Стараел се както в науката, така и в благочестието. Брат му Методий не притежавал такава ученост, но бил надарен с организаторски способности, човек на делото. Като дълбоко вярващи, двамата братя искали да станат проповедници на евангелската просвета сред обширния славянски род. Но за нещастие никое от славянските племена нямало писменост. А това било огромна пречка. Те познавали в съвършенство гръцкия език, но не искали да си послужат за просвета на своите братя славяни с гръцка книга. Те искали да просветят своя народ чрез слово на роден език и на родна писменост. И техният гений им подсказал, че те трябва да създадат славянска азбука. Когато я създали, превели от гръцки Светото Писание и почти всички  други богослужебни книги на роден славянски език. Ето това е първото гигантско дело на Св. солунски братя, което е рожба на дълбоко прозрение и безгранична любов към славянския род. Те не се задоволяват само да създадат славянската писменост, но и сами стават нейни разпространители. Те отиват между славянските племена в Панония и Моравия /днешни Чехия и Словакия/ за да сеят евангелска просвета и да насаждат християнски добродетели, но не на латински език, от който никой нищо не разбирал, а на разбран роден славянски език-за ужас на местното латинско и немско духовенство. От непосилната равноапостолска работа и тежките житейски несгоди и клевети Св.Кирил умира млад на 42 год.възраст, но оставя завет на брат си Св.Методий да не оставя започнатото дело. И Методий продължил борбата. Така делото им пребъдна през вековете и даде стократен плод. Те ни дадоха писменост. Те ни отвориха очите. Те ни развързаха езика и ни научиха да четем. Всеки трябва да може да разбере, че без Азбукето на Св.Кирил и Методий нямаше да имаме нито писмен език, нито училище, а може би и нито държава.

           Нека никога не забравяме големите и неоценими заслуги на Св. Братя за народа. Те са гордост и слава за племето ни. Те заслужават най-голяма почит, внимание и преклонение. Тяхното дело е велико и безсмъртно, затова то ще продължи да се развива и да дава благодатни плодове за слава и полза на българския народ.

          Честит празник, мои просветени и културни съграждани!

                                                                                     Жоро Гайдаров   24.V.2016 г.