Диньо Петров Сивков

Диньо Петров Сивков е роден в село Загорци през 1838 година, учил в Нова Загора и Търново. Ученолюбивият младеж не се задоволява с възможностите и нивото на тогавашното класно училище и тръгва към Цариград, където изучава френски и турски език, повишава знанията си за славянските езици и култура.Свързва живота си с тогавашните книжовници, революционери и борци.

 Завърнал се в Нова Загора като високообразован млад човек Диньо Сивков бързо се утвърждава сред гражданството като учител, а по-късо и като директор на местните четвъртокласни училища.Учи малките на четмо и писмо, говори сред големите за важните въпроси на деня и времето – за борбата с поробителя, за потребностите от скорошно освобождение. Скоро е избран за председател на новозагорския таен революционен комитет.

   Освобождението на България го заварва сред пострадалите – преследваните и арестуваните, сред заточените, сред осъдените на обесване.Само ускорените събития го спасяват от екзекуция….

 В Нова България Сивков е отново сред видните новозагорски дейци – председател на тайния околийски комитет на борещите се за съединението на Княжеството с Източна Румелия. Избиран е за народен представител и кмет на града.

   Дълги години от своя живот той отдава на родното читалищно дело.Той е сред първите председатели и сред най – активните му деятели. Диньо Сивков е един от най – щедрите дарители на читалището, първо дарява 90 дка ниви за сграда, пред смъртта си завещава 400 000 лева на читалищното и просветно дело в града. Новозагорци никога няма да забравят неговата жертвоготовност в дните на робството, неговата щедрост и всеотдайност като дарител, като читалищен деец, като учител…От 1929 година читалището с гордост носи неговото име.

       На 24.09.1898 г. умира този достоен човек,будител, революционер,  възрожденец и строител на следосвобожденска Нова Загора.