Во имя отца и сина и святаго духа. Аминъ.

      Човек е смъртен и животът му е постоянна борба. На смъртния си час само това чувства задоволен от живота си, с  който е бил полезен и на обществото, в което е живял. Аз съм бил в течение на 30 /тридесет/ години учител и обществен деец и през всичкото това време съм се старал да бъда полезен, до колкото ми са допущали силите.  Не мене принадлежи да оценявам такава полза. Днес на 12-ти септември 1898 година понеже съм болен и имам пред вид смъртния си час, аз, долуподписаният Диньо  П. Сивков от г. Нова Загора, като искам да оставя едно добро въспоминание за себе си именно в тая среда, гдето съм работил, в пълно съзнание и добра воля без никакво принуждение със съгласието на наследниците ми подарявам на Ново – Загорското Читалище „Развитие”, на което от основаването му до сега съм бил председател, следующите недвижими имоти….

    От приходите на тези имоти да се купуват нужните книги за Читалището, а когато се започне  читалищно здание, тези имоти да се продадат и парите от тях да се употребят за постройка здание  за Читалището. – За изпълнител на това ми завещание назначавам Нова-Загорския градски кмет.

     Написано днес 12 септември 1898 год. със собствената ми ръка у дома ми в Н.Загора и саморъчно подписвам

                                    Завещател: Диньо Петров Сивков